Bioshock 2 Sea of Dreams PreView
Понякога думите са просто купчина букви подредени в редове и смислово разделени помежду си, така че да бъдат разбрани. Понякога те губят смисълса си и в устата или както е в случая, в ръцете на един емоционално опиянен човек, те са просто думи. Думи, думи, думи. Но за добро или зло ще се опитам да концентрирам максимално мисловната си дейност и да ви запозная с бъдещото една от любимите ми игри за 2007 година – Bioshock и нейното продължение Bioshock 2 Sea of Dreams. Шутърът от първо лице, с елементи на rpg разтърси напълно изоснови игралния ми опит и доказа на всички, че в бъдещето ни все още могат да се родят гениялни идеи за качествени компютърни игри. Нещо, което беше поставено под съмнение през онези години на плаващ next-gen и „обещания“ за НовотоTM. Но стига общи приказки. Нека да карам по установения ред и да ви запозная с първата игра. А от къде да започна най-добре, ако не от историята.
В годините след двете световни войни, голямата депресия и в навечерието на Студената война, един човек решава да създаде утопия такава, каквато може да съществува само в тълковните речници. Този човек се казва Андрю Раян. Амбициран да осъществи полу-налудчивите си, полу-гениални идеи, той се решава на една много смела, но и задължителна стъпка – да създаде своя град-мечта извън обсега на каквото и да е политическо влияние. А единственото подобно място е пясъчното дъно на Атлантическия океан. И така се ражда града Рапчър.
Годините минават и влагата се просмуква в подводните камери на убежището. Гражданите – съставено от каймака на обществото, гений в областа на инжинерството, ботаници, биолози, хора на изкуството, всички те намират сигурен дом в лицето на Рапчър. А това дава положителни резултати. Всички науки започват главоломно да се развиват и достигат върхове, каквито на друго място не са и доближавани и няма да бъдат достижими, и след 20-30 години. Но хората са коварни същества по природа и както успяват да създадат един земен рай, така несъзнателно стават причината за неговото унищожение. Първо започва моралната деградация на обществото в следствие на употребата на наркотични вещества. Следва бунт за власт и накрая Рапчър се превръща в една издишаща, изгнила от вътре орехова черупка. Без душа и без бъдеще. Правилният момент, в който ще влезнем в ролята на главното действащо лице, безликия Джак.
Игрално, разработчиците на това оригинално като изпълнение заглавие, ни предложиха една фиеста от зрелищен екшън подхранен от плътна история и интересна система за развитие на героя. И една уникална атмосфера – клаустрофобията от затвореното пространство и мисълта, че пропукано стъкло дели тонове вода от това да смаже виртуалното ти его, е направо учудващо добре осъществена. Като верен привърженик на компютърната игра като форма на забавление, не мога да отрека силата да преживееш дадени събития. А точно над това създателите са обърнали най-много внимание. Сливането именно на героя и играча, допирът до онова стъкло чрез погледна от първо лице и красивата визия са едни от основните козове за цялостното добро впечатление от играта. И точно заради тази атмосфера, тази история разказана от хора които сякаш наистина са живеели в Рапчър, ме карат да очаквам с безкрайно нетърпение 2та част на тази невероятна игра.
И тъй като преди броени минути прочетох една по-детайлна информация за проекта, реших да я споделя набързо. Ето за какво става въпрос.
Действието във Sea of Dreams ще се развива малко след края на първата част. Градът отново ще е сцена на нови престрелки и геройства. Този път обаче, главният герой, във чийто кожа ще влезеш ти, играчът, ще бъде не кой да е, ами Голямо татенце с прототипен костюм. Тези мастодонти от първата часта, предсавляваха мъже в огромни тежководолазни костюми, разполагащи с внушителна бургия или огнестрелно оръжие с размерите на котва. Тези огромни брутални същества обаче няма да представляват нищо в стравнение с новия властелин на подводния град Голямата сестра.
Макар и да звучи налудчиво, историята несъмненено ще е смазваща. Първата част на Bioshock все пак издъхваше по-скоро в технологичната си част отколкото от към сюжет. И слава на сините китове, че беше така, а не обратното. Защото наистина това е игра, която се преживява. Не се играе, не се и разказва. Тя трябва да се види, за да разбере човек, защо спомена за репликата “Mr. Bubbles” събуди толкова много в един фен на играта, какъвто съм аз. Самата мисъл за ново потапяне към дълбините на компютърна игра, не за безхаберно губене на време, а за нещо повече, ме кара да потръпна в задоволство. А това потапяне, макар и далеч изтеглено във времето, наближава с бързи крачки и края на година никога не е бил по-желан.
Предлагам на незапознатите, но заинтересовани от заглавието да го изиграят. Скоро ще пусна по-детайлна информация на бъдещия хит.
Автор: Sluffy
Fantasy World BG 