Ревю District 9 / Сектор 9

септември 15, 2009 at 12:39 pm (Филми) (, , , , , , )

Да направим едно малко отклонение от днешната тема още в самото й начало. Филм за който ще говоря определено не се доближава дори и на минимално растояние за да бъде счетен за някакъв вид фентъзи. Но за това пък е един от най-добрите sci-fi, който е излизал в рамките на минимум 5 години. Което го прави и едно от най-любопитни филмови предложения за края на летня сезон.

За какво иде реч. Някъде в недалечното бъдеще (разбирай минимум след 28 години), човечеството най-накрая установява контакт с чужда раса, попаднала на Земята с помоща на огромен космически кораб. И докато въпросният кораб, седи неподвижно над планетата в някаква странна форма на хибернация, неговия екипаж е свален и приютен в близост до най-големия град в областа – Йоханесбур. До тук 2 изречения за сюжета на филма, който преливат с нестандартни хрумвания: не враждебен контакт на хора с извънземни; космически кораб, като част от пейзажа; земляните приобщават чуждата раса и им дават подслон; действието не се развива в САЩ! За сметка на последното, точно американците причината за откриване на организация, която да се бори За правата на извънземните, наречена MNU (Multi-National United). Макар и името да говори подсказва едно, методите и целите на тази организация хич не толерират извънземните ни гости, като добър пример за това е домовете, който MNU е предоставила на пришълците – разнебитени колиби от ламарина, картон и друго подръчни материали, в центъра на силна замърсена област. Идеални условия за първото в света извънземно гето. Пълно с бандити с нигерийски произход, който нямат проблем да съжителстват с извънземната раса и под чийто поглед протича незаконна търговия с чужди оръжия и технология. Може би единствената що-годе читава симбеоза между човека и пришълеца, която обаче е значително нарушена когато MNU решава да премести извънземните в палаткови лагери. От там на сетне, филмът вече е обхваща съзнанието на зрителя и не го пуска до самият му къде очакван, къде не толкова драматичен край.

Реших този път да бъда по-кратът, но няма начин да пропусна да кажа две думи и за самите извънземни. Самият подход към визията им е доста интересен и (отново) нетрадиционен, което разбира се е нож с две остриета. Защото, м*мка му, гадинките наистиан причлиат на скариди. Но пък и хората в самият филм не са идиоти и най-открито си ги наричат така. От друга страна, те са доказателство как човек не може да избяга от самия себе си и затова съществата притежават хуманоидни черти. Да, в случая тя навярно е търсен ефект, но до ден днешен аз все още търся едно наистина нестандартно извънземно.

Актьорският състав от друга страна пък е дори по-невзрачен от извънземните. Неизвестни актьори с незапомнящи се роли. Да, има тук таме някое познато лице, но няма нито един голям представителн на Холивуд. Единственото изключение в цялата схема е добрата игра и интересния образ на главния герой  Wikus Van De Merwe, изигран от Sharlto Copley. Разбира се той има преднина в сравнение с повечето актьори, защото участва в късометражния Alive in Joburg. Въпросният филм пък първия опит на режисьора Neill Blomkamp да филмира своята уникална идея. И ако се питате къде в цялата схема седи Питър Джаксън, съм длъжен да разочарован ви разочаровам, като ви споделя, цитирам IMDB, „…producer Peter Jackson went to Blomkamp and offered him $30 million to make whatever he wanted. The result was this film“.

За финал, освен че ще добавя официалния трейлър на филма, ще споделя и колко очарован останах след края му. Върна ме в годините, в които киното предлагаше един наистина нестандартен поглед на нещата, а не беше само екшън и ефекти. Горещо препоръчвам за всички фенове на sci-fi  и като цяло на хора, които искат да видят нещо по-различно. Защото то се намира в Сектор 9.

IGN Video: District 9 Movie Trailer – Trailer Shared via AddThis

Автор: Sluffy

Постоянна връзка има 1 коментар

септември 11, 2009 at 5:27 pm (Компютърни игри, Новини)

Нов Герой в Диабло III

Монах

Най-новият клас в Диабло III е Монахът. Въоръжен със собствените си ръце и крака, монахът е смъртоносно съчетание от физическа и духовна сила. Монасите са орден, койо служи на Хиляда и единия богове за да пазят света от злото. Монасите са изключително издръжливи и опасни. Благодарение на своята невероятна защита и умението да нанасят по няколко удара едновременно, монасите са идеални за справяне с мелета от противници.

Можете да научите повече за Монаха и неговите умения в официалния сайт на Диабло III – http://www.blizzard.com/diablo3/characters/monk.xml

Постоянна връзка Вашият коментар

Крис Бънч и Нуманция

септември 10, 2009 at 5:33 pm (Книги)

Крис Бънч е един от големите американски автори, които са слабо познати у нас. Единствената част от неговото творчество, достъпна на български език е поредицата за кралство Нуманция. Служил е като командир на взвод във Виетнам, след това като журналист, а накрая и като професионален писател. Повечето му творби са в жанра фантастика, но има и няколко фентъзи поредици, сред които е и преведената от „Бард“, съставена от три части – „Кралят Маг“, „Кралят Демон“ и „Кралят Войн“.
Историята на кратко: Нуманция е обширно кралство, разположено в екваториалната част на своя свят. От векове държавата се управлява от Съвет на Десеттима, който не успява да наложи властта си и държавата се е превърнала в конгломерат от полунезависими области, всяка от които е готова да развее знамето на независимостта и свободата.
В навечерието на най-великия бунт в историята на Нуманция, съдбата среща младия чародей прорицател Лайш Тенедос и още по младия и буен легат от армията Дамастес а Симабю. Двамата се оказват в предателски капан, нагласен от Властта на Десеттимата срещу Тенедос, който смело проповядва за издигане на нов крал и обединяване на Нуманция. Двамата се измъкват и започват борба за осъществяване на мечтите на Тенедос. На пътя им застават демони, богове, таен орден на убийци, могъщи крале и страшни магьосници. Двамата герои се променят и годините изковават от тях две пълни противоположности – Тенедос човекът на Амбицията и Дамастес, човекът на Необходимостта. Любов, болка, смърт и страдание, разруха и хаос съпътстват стъпките и на двамата. Каква ще е в крайна сметка съдбата на тези мъже, орисани да променят своя свят? Разгърнете книгите и вижте сами!
Книгите са приятни, четат се бързо и са идеални да ви отвлекат за седмица две (или по-кратко ако бързате да ги изчетете 🙂 ). Не са на нивото на Класиката в Жанра, но са достатъчно добри и интригуващи.

Приятно четене!

Постоянна връзка Вашият коментар

24 май и фентъзи литературата

май 24, 2009 at 10:10 am (Обща) (, , , , )

Напоследък все повече се говори за фентъзи литературата. За съжаление в отрицание. В момента слушам (11:00) и гледам предаването „ОтПЕЧАТъци“ по БТВ, където се разисква въпросът за българския език. В духът на днешния празник, един от участниците си зададе въпросът: „Дали литература, като фентъзито, влияе на българския език?“ Според него, хората, които четата подобни книги изграждат един неестествен свят, научават думи, които не биха научили от „нормални книги“ и т.н.

Аз не съм съгласен с това. Има невероятни фентъзи поредици, които са написани също така невероятно, и които не пречат на развитието на дадената личност. Аз лично познавам хора, които са се издигнали високо, но четат фентъзи. Остаряло е виждането, че Интернет и sci-fi културата влияят негативно. Зависи от самия човек, тъй като има хора, които четат Достоевски и все пак са негативни.

В съвременното фентъзи поредиците изобилстват от думи, които са на високо ниво, и са тясно специализирани. Точно поради критиките, които този жанр получи преди години, авторите се насочиха към по-добър език. Вижте примерно „Малазанска книга на мъртвите“. Книгите са изпъстрени с жестокост на места, да. Но в същото време има задълбочени мисли на самия автор, предадени чрез героите му. Мисли, които все по-често се цитират.

Смятам, че не е редно да оприличаваме един жанр единствено с негативите му. Днес, на 24 май, един от най-светлите български празници, е редно да се замислим дали не прекаляваме с обвиненията към по-различните стилове.

Постоянна връзка 4 Коментари

The Spirit

април 16, 2009 at 10:55 am (Филми) (, , )

Ако някога сте се чудили как би изглеждал Sin City без цветущите псувни, грубианщината оцветена в тъмночервено и без грозните мутри на Мики Рурк, Брус Уилис и Бенисио Дел Торо, то най-вероятно подсъзнателно сте искали да гледате The Spirit. Защото последния филм на Франк Милър е като малкото братче на неговия мастърпийс от 2005. Лентата е изпълнена доволно с култови кадри и оцветена, с любимия на феновете на комикса, черно-бял цвят.  Една концепция, отърсила се от грубия вид на Греховния град, която на пръв поглед се очаква с лекота да надскочи по-големия си брат. Оставям на зрителя да реши дали Духът има нужния тласък да го стори и по-надолу ще споделя личното си впечатление, фокусирано изцяло върху филма (комиксът се оказа труден за намиране).

Тhe_spirit

Действието във филма се развива в неизвестен град около 70те години на миналия век. Престъпността е завишена, вярата на хората в полицията – загубена. Откачен злодей действа безнаказано из улиците и под носа на униформените. Разбира се, лъч светлина има и в края на този тунел и той носи мистичното име Spirit. Човек с неизвестно минало и самоличност, който е способен да спечели сърцето на всяка девойка. В цялата каша са набутани антични предмети от гръцката митология, а на заден план изпъква историята на главния герой, разказана чрез разкъсани распомени. Клише, клише… Но пък е забавно. Като изключим първоначалните 10-15 минути в които събитията се случват едно въз друго, появяват се нови и нови лица, нататък темпото се забавя. За съжаление важните парченца информация, които един средностатистически зрител не знае, защото не е чел комикса, идват прекалено късно. Духът е на практика неуязвим, слугите на главния злодей са безчувствени клонинги и чара на главния герой не знае граници. Какво прави една маска само…

Споменавайки главния злодей, смятам да му отделя цяло параграфче. Прекрасна игра на Самюел Джаксън. Всяка негова поява беше последвана от усмивка от моя страна, още от първя кадър, където се появява, носещ два пищова и сомбреро до последния в който изчезва в стилен облак. Казвам стилен, защото героят, който играеше, се казва Octopus, a облака придоби една такава форма… е сещате се. Метаморфозите които злодеят премина бяха толкова много и толкова луди че аз загубих всякакъв интерес към Духът. Поставяйки ги на една везна, от едната страна имаме клише от другата – налудничева комбинация от идеи. Като се замисля и това е клише – лошия герой да бъде по-интересен от добрия.

На фона на тези два образа (за Духа тъктично ще пропусна параграфчето) се навъртат 2-3 девойки, които се виждат добре от постера по-горе. Това са Ева Мендес, играеща Санд Сераф, новобогаташка завърнала се в града и Скарлет Йохансон в роляната на Силкен Флос – не по-малко откачената асистентка на Октопус. Двамата (Силкен и Октопус) ми напомняха малко на Жокера и Харли Куин, макар последната да е по-истерична от своя господар. Ако продължим сравненията със света на Батман, то Ева Мендес прекрасно би се вписала в ролята на Жената котка. Крадла, която я влече всичко което сияе и на всичкото отгоре има задявка с героя. Е, не под имел, но все пак, не може да има толквоа прилики.

И като за един добър завършек, аз бих гледал филма пак. Или поне подбрани моменти. Забавен, стилен, интересен. Какво повече да иска човек. Стига разбира се този човек да си пада или по комикси, или по супергерои или  по шантави американски филми по комикси. Или по Франк Милър.

Постоянна връзка 2 Коментари

Next page »