Fantasy World BG

Поглед върху фентъзи RTS игрите

февруари 2, 2009 at 4:21 pm (Обща) (Fantasy RTS)

Феновете на този жанр (Real-Time Strategy) се радват на не едно или две любопитни заглавия на година. За съжаление тенденцията на разработчиците да правят игри във фентъзи вселена, нямалява със всяко изминало лято. Причините са напълно неясни поне за мен. Възможноста за играждане на нов и модериран до най-дребни детайли свят, би трябвало да ражда невероятни идеи за хитова игра, но уви главните печеливши винаги са sci-fi заглавията. Но да караме по ред.

Изминаха години от както последното голямо заглавие връхлетя почитателите на рицари и елфи – Warcaft 3 и последвалия го половин година по-късно експанжън The Frozen Throne. Динамичен геймплей с впечатляваща за времето си 3D графика. Магиите, типично за една измислена вселена, бяха разчупени, цветни, красиви. Но нито игралната механика, нито визуалните качества притеглиха любителите на фентъзито. Това стори историята и по-скоро нейния мащаб. Една епоха беше свършила и започваше нова, пълна с героизъм, подли интриги и невероятни разкрития. Под повърхността, идеята за прокълнатия принц е безкрайно изтъркана, но начина на поднасянето и развитието й придаде някакъв необикновен чар. И точно това е един от основните козове на фентъзи игрите, който разработчиците не трябва да се плашат да използват – магията.

Разбира се, магията не е всичко. Използвана по правилен начин може да бъде силен коз. Но това от което RTS игрите стадат е иновативност. Една и съща концепция се върти от край време и така и не се намери някой да смени плочата. Ако трябва да бъдем откровенни, опити имаше, но изпълнението не беше впечатляващо. Затова и подобни игри потъват в бездната на посредственоста.

За съжаление не едно или две заглавия разчитат да впечатлят с име, а не с оригиналност. Да, те се продава, особено ако е изтипосано гръмкото Lord of the Rings или Warhammer. Но каквото и да си говорим, ако стратегиите по тези две игри (а визирам точно Battle for Middle-Earth 2 и Mark of Chaos) имаха други наименования, щяха да се наредят безславно до други RTS „джуджета”. Изводът е ясен. Комерсиализмът се е пропил и в тази развлекателна индустрия. Не че това е нещо ново на което да се учуди човек. Но при положение че имаш 3 заглавия, които да свържеш със фентъзи реално-времевите стратегии и 2 от тях са просто жалки в сравнение с другите игри в жанра, ами то честно казано да ти убие всякакъв кеф.

Ако продължаваш да четеш и да не доумяваш за какво аджеба тоя тук ми обеснява, ще дам съпоставка с противоположноста на фентъзи игрите – sci-fi заглавията. А за тях имам точно 4 думи с които да прекратя всякакъв спор по темата – Dune, Total Annihilation, Starcraft. Първообразът на реално-времевия стратегически жанр, колосът като концепция и тактика, и еталонът за стратегия. И всичките 3 игри са плод на научната фантастика. Да не говорим за другите големи заглавия като C&C серията и Warhammer 40’000: Dawn of war със сите му експанжъни. Само това е достатъчно да отвее желанието да комадваме формация елфски стрелци или ударна група джуджета. Защо? Защо така и не се появи еквивалент на Starcraft стратегия във фентъзи свят? И не, Warcraft-a е далеч от определението „перфекционизъм” за да го споменаваме.

В миналото се появиха разни интересни заглавия с идеи каквито един фентъзи фен търси. Rising Kingdoms, Heroes of the Annihilated Empires, Armies of Exigo. Все любопитни по свое му заглавия който уви, не добиха достатъчна популярност. Заглавия предлагащи интересни нововъведения в жанра, които обаче бяха изядени от скептиците и изплюти като „Warcraft копия”, бяха забравени от играчите. И трите заглавия не можеха да се похвалят с уникална история, нито да се мерят с тогавашните конкурентите спрямо аудио и визуални качества и затова бяха пренебрегнати.

На фона на това, игри по исторически достоверни събития като великата поредица Age of Empires, или Total War серията, събраха очите на всички със изчистен и добър контрол над армиите и градоустройството. Преди години излезе последната част на Age-a която, макар и ниво зад предшествениците си, беше добре оптимизирана и визуално красива стратегия. Нещо с което само Warcraft-a може да се похвали и то след уговорки.

Продължавайки питането защо фентъзи игрите влязоха в такъв объркан цикъл предлагаш ни клишета или нешлифовани диаманти, ще дам друг пример за разнообразен геймплей и то от сравнително скоро. Играта се казва Company of Heroes и е препратка към, до болка изтъркната втора световна война. Макар и самото заглавие да крещи с пълен глас „КЛИШЕ”, играта се оказа един от бисерите на 2006, предлагаш балансиран и разнообразен геймплей изпълнен по майсторски начин – детайлна графика и перфектно озвучение. За пръв път от години насам, реално-времевия стратегически жанр имаше свой представител сред най-добрите игри на годината. Но факта, че вдъхновението на играта е реално събитие което историята помни като една от най-големите човешки трагедии, а не е родено от гениалността на някой фентъзи писател, е просто учудващ, да не използвам по-силна дума.

За бъдещето. И то няма да е розоро. Или поне за феновете на фентъзито. През настоящата 2009 се очакват да излязат две големи заглавия, кое по титанично от другото, но все в „рамките” на sci-fi-то. Warhammer 40’000: Dawn of war 2 и да се надяваме най-накрая Starcraft 2. Едни прекрасни и уникални по свое му продължения на големи заглавия. Точка по темата.

И като за финал ще си позволя да се повторя. Кога ще се появи еквивалент на Sc или DoW във фентъзи свят? Защото, честно казано, ми писна от полу-готивите заглавия като BfME 2, или хибриди като Worldshift или Rise of Legends. Искам, красива, магически чаровна и иновативна от към геймплей фентъзи реално-времева стратегия. Искам Компанията от герой събрана от тъмни елфи или орки и водена не от нациски офицер, ами от магьосник. И това да не стане след 10 години, когато по груби сметки ще очакваме евентуално Warcraft 4, а по-рано. Защото, както се казва, не ставаме по-млади и няма да чакаме вечно.

Автор: Sluffy

Постоянна връзка 2 коментара