Fantasy World BG

The Spirit

април 16, 2009 at 10:55 am (Филми) (Films, Frank Miller, Spirit)

Ако някога сте се чудили как би изглеждал Sin City без цветущите псувни, грубианщината оцветена в тъмночервено и без грозните мутри на Мики Рурк, Брус Уилис и Бенисио Дел Торо, то най-вероятно подсъзнателно сте искали да гледате The Spirit. Защото последния филм на Франк Милър е като малкото братче на неговия мастърпийс от 2005. Лентата е изпълнена доволно с култови кадри и оцветена, с любимия на феновете на комикса, черно-бял цвят.  Една концепция, отърсила се от грубия вид на Греховния град, която на пръв поглед се очаква с лекота да надскочи по-големия си брат. Оставям на зрителя да реши дали Духът има нужния тласък да го стори и по-надолу ще споделя личното си впечатление, фокусирано изцяло върху филма (комиксът се оказа труден за намиране).

Действието във филма се развива в неизвестен град около 70те години на миналия век. Престъпността е завишена, вярата на хората в полицията – загубена. Откачен злодей действа безнаказано из улиците и под носа на униформените. Разбира се, лъч светлина има и в края на този тунел и той носи мистичното име Spirit. Човек с неизвестно минало и самоличност, който е способен да спечели сърцето на всяка девойка. В цялата каша са набутани антични предмети от гръцката митология, а на заден план изпъква историята на главния герой, разказана чрез разкъсани распомени. Клише, клише… Но пък е забавно. Като изключим първоначалните 10-15 минути в които събитията се случват едно въз друго, появяват се нови и нови лица, нататък темпото се забавя. За съжаление важните парченца информация, които един средностатистически зрител не знае, защото не е чел комикса, идват прекалено късно. Духът е на практика неуязвим, слугите на главния злодей са безчувствени клонинги и чара на главния герой не знае граници. Какво прави една маска само…

Споменавайки главния злодей, смятам да му отделя цяло параграфче. Прекрасна игра на Самюел Джаксън. Всяка негова поява беше последвана от усмивка от моя страна, още от първя кадър, където се появява, носещ два пищова и сомбреро до последния в който изчезва в стилен облак. Казвам стилен, защото героят, който играеше, се казва Octopus, a облака придоби една такава форма… е сещате се. Метаморфозите които злодеят премина бяха толкова много и толкова луди че аз загубих всякакъв интерес към Духът. Поставяйки ги на една везна, от едната страна имаме клише от другата – налудничева комбинация от идеи. Като се замисля и това е клише – лошия герой да бъде по-интересен от добрия.

На фона на тези два образа (за Духа тъктично ще пропусна параграфчето) се навъртат 2-3 девойки, които се виждат добре от постера по-горе. Това са Ева Мендес, играеща Санд Сераф, новобогаташка завърнала се в града и Скарлет Йохансон в роляната на Силкен Флос – не по-малко откачената асистентка на Октопус. Двамата (Силкен и Октопус) ми напомняха малко на Жокера и Харли Куин, макар последната да е по-истерична от своя господар. Ако продължим сравненията със света на Батман, то Ева Мендес прекрасно би се вписала в ролята на Жената котка. Крадла, която я влече всичко което сияе и на всичкото отгоре има задявка с героя. Е, не под имел, но все пак, не може да има толквоа прилики.

И като за един добър завършек, аз бих гледал филма пак. Или поне подбрани моменти. Забавен, стилен, интересен. Какво повече да иска човек. Стига разбира се този човек да си пада или по комикси, или по супергерои или  по шантави американски филми по комикси. Или по Франк Милър.